Абсолютно начинаещи

48 % от работещите в САЩ, Канада и Великобритания обмислят да сменят индустрията си вследствие на кризата, според проучване на O.C.Tanner.

Със 75 % са спаднали сантиментите на заетите към техните работодатели.

Според изследване на PeopleCert във Великобритания съвсем малък привес имат хората, които „се чувстват твърде установени в сегашните си индустрии, за да ги сменят“ в сравнение с тези, които планират промяна.

Мислехте, че сте единствени нали?!

КОВИД-пандемията въведе скоростни промени във всеки бранш и професия.

Както споделят колегите в компаниите: 

Очаквахме, че дълго ще адаптираме работата от разстояние, а го направихме за 24 часа.

По данни на Gartner 88% от организациите по света са оставили някаква част от хората си да работят от къщи.

Дали сме абсолютно начинаещи в този нов работен режим?

Или имаме за какво да се заловим, доразвивайки настоящите си компетенции?

И пак стигаме до способността за бързо учене.

През март, април, дори май тази година дори йога студиата бяха принудени да предоставят онлайн класове. Твърде възможно е йога практиката отново да се върне виртуално – в случай на следващ lockdown.

Какви са новите изисквания, които отваря онлайн присъствието?

На първо място презентационни умения от нов тип.

Независимо дали водим уебинар, йога клас или друг вид сесия, способността да предаваме послания е ключова.

И ако при аудитория на живо водещият може да използва зрителен контакт като бърза обратна връзка, в онлайн средата това е невъзможно. Принципите на участие тук са съвършено различни.  

Има много начини за ангажиране на вниманието на онлайн участниците. И той винаги е свързан с това човекът да прави нещо. Тясното интерпретиране /и прилагане/ на този принцип е свързан с най-честата форма – участниците дигитално правят нещо:

- решават въпросници, казуси и прочие форми на ангажиране на ума.

Принципът за ангажиране на вниманието може да бъде абсолютно приложим и при фокус върху тялото, дишането, усещанията и т.н. При наличие на експертиза психотелесните практики са отлично приложими в дизайна на онлайн форматите. Мълчаливият участник също е участник, както повелява парадигмата в традиционния групово-динамичен психотренинг.

Стремежът какво да кажем като водещи не следва да игнорира как да го кажем. 

Прогнозирам нова ера в използването на гласа на водещите. Той е нашето тяло в един онлайн формат – когато сетивата са затруднени да възприемат зрително външен обект, мозъкът включва останалия арсенал – слухът се изостря, концентрацията също...

И ако от другата страна се приложи правилен подход, човекът е много по-склонен да слуша. 

При едно условие:

- ако умът му не е свръхнатоварен от дигитални активности преди това.

Разбира се, работата с гласа е неизменно свързана с работа с дишането. Просто защото говорим при издишване. 

Ако желаем да подобрим функциите на гласа си, следва да подобрим и начина си на дишане. 

Паузите.

Няма по-добро пространство за паузи от онлайн средата.

Също няма и по-некомфортно място за паузи от това да не виждаш напълно аудиторията си.

Тук работата ще бъде по-продължителна.

Но...тишината може да даде много живот на всеки онлайн формат – независимо дали фасилитираме екипна среща, стратегическо събиране или йога клас.

Във всеки един случай очакваме хората да си тръгнат с повече енергия и мотивация.

Практикуването на тишина е най-висшата форма на практикуване на внимание.

Каквото и да се случва, според мен, традиционните водещи могат да научат много от водещите йога класове. Те, от своя страна, могат да вземат много от опита на утвърдените лектори.

Заб. Цитираните данни са публикувани в брой 6, 2020 г. на списание „Мениджър“.