Отлагането – печелиш време, докато си го изгубил безвъзвратно

Всеки от нас е отлагал нещичко в този живот. Всеки от нас е обещавал, когато от самото начало му е ясно, че няма как да го изпълни, защото не вярва, не може да спази срока или смята, че е поредния кьорфишек. Всеки от нас се е наслушал на празни обещания, които са довели до неизпълнени ангажименти, а разочарованието е помнил дълго след това. Въпреки тези примери, всеки от нас все отлага нещо, а причините и оправданията за това стават все по-оригинални. Кое и защо се отлага най-често в професионален аспект, до какво води и отнася ли се за нас? Да видим.

Предимно се отлагат неприятните служебни разговори, различни задачи или проекти с допълнителни усилия или всичко, което е важно за нас на думи, но не и на действия. Остават се за „по натам“ разговори, свързани с даване на увеличения на заплати, бонуси, заеми или финансова подкрепа, неща които не разбираме, но не е интересно и да научим. Даване или искане на обратна връзка, отговор на въпрос или заветното „ДА“, за да продължим нататък са други често срещани причини нещо да стои „на трупчета“ дълго време. Или пък стресиращия разговор за собственото ни развитие, повишението, което ни бе обещано преди година или обучението на което бяхме планувани да отидем, но вече за трети път някак си не е удобно. Отлагат се идеи, предложения и срещи – всичко може да бъде отложено до второ нареждане, което никого на идва, което не се помни или сега не е моментът. Преди време, най-срещаното нещо бе промяната, а сега е...отлагането.

Все сме заобиколени от колеги, на които не вярваме, че биха направили нещо, когато сме били свидетели дузина пъти на техните неспазени обещания. Да отлагат, за тях е начин на корпоративно оцеляване. Познаваме лично хора, които никой не може да ни даде толкова, колкото те могат да ни обещаят. Не се чувстваме особено мотивирани, когато мениджърът ни за пореден път отлага среща с нас или е „забравил“ какво е обещал по време на интервюто ни. Фрустрирани сме, когато смятаме, че нашето все не е важно, пренебрегва се и отлежава някъде по корпоративните мейли. Чувството никога не е хубаво, освен, ако не си ти този, който е решил да отложи, забрави или неспази обещание. Тогава винаги има оправдания. Обикновено в нечии очи това е глътка въздух, но за друг е измъчено очакване, което прераства в агресия – вербална или пасивна. Понякога не се вижда, но се усеща – по изражение, отговор или реакция. Дали това води до нещо хубаво – съмнявам се.

Защо отлагат най-често мениджърите?

Липса на мениджърски кураж е една от хипотезите. Мнозина от заетите на тези позиция изпитват страх да освободят човек, трудно инициират разговор за административно наказание или управляват конфликтите в своите екипи. Страх да не разрушат имиджа си на харесван ръководител или неспособност да влязат в адекватната роля на такъв. Друг страх е този от промени или неподготвеност за диалог, поради недостатъчно развити умения като активно слушане, комуникация, взимане на решения и откритост. Погрешно приоритизиране или липсата на такова поражда честото отлагане, без дори да можем ясно да дефинираме кое е важно и кое е по-важно за нас в дадената ситуация – какво губим и какво бихме спечелили от нея. Нагласата, че всичко ще отмине, някой друг ще го поеме или ще се забрави е тихичкото измъкване от това да поемеш своята роля на ръководител. Да си мениджър не е просто една титла, гръмка добавка в LinkedIn или по-висока заплата. И това е, но е доста повече. Всяка мениджърска позиция с пряка отговорност към управление на хора и екипи е натоварена с очаквания. Огромни очаквания да бъдеш точен, акуратен с времето и към хората си, честен, спрямо поетите ангажименти или дадените обещания. Да бъдеш смел, да не отлагаш, да взимаш поука от своите грешки, но да вървиш напред. Добрата организация на времето предполага по-малко отлагане, а идеалният вариант е свързан с отсъствието на такова. Страхът от мениджърска грешка задълбава чувството за провал, а това блокира вземането на решения, докато не „узрее“, но често вече е късно. Всички грешим, но прощаваме ли на мениджърите техните грешки? Ако отговорът е не, то навярно не трябва да ни учудва подобен страх, който усилва отлагането като стратегия за справяне с това моментно неразположение. Понякога, самият мениджър отлага своята кариерна промяна, а изчакването се превръща в дългосрочна агония, която косвено се прехвърла като неудовлетворение и към останалите му колеги.

Мениджърите също са хора и като такива се развиват в движение. Мнозина от тях формират своите компетенции самостоятелно, поради отложеното обещание на техния пряк ръководител да бъде техен ментор, да бъдат обучени и въведени в новата им роля. Пресата към тях е огромна, таргетите обикновено не чакат, а целите са все по-амбициозни и с по-малко ресурси. Поради стреса на този тип позиции и очакванията към тях, отлагането може да бъде и несъзнателно – хора са и понякога забравят.

Защо най-често отлагат служителите?

Сходни са част от аргументите, като при горната категория. При служителите чувството за страх е по-силно изразено, заради по-ниските позиции, които заемат и статусът породен от това. И тук страхът може да бъде свързан с промени, провали, неприемане на дадена ситуация или неприемане на даден човек в екипа. Мнозина от тях нямат способността да инициират разговор или проведат такъв, без да се почустват обидени, излъгани или неразбрани след това. Срещали сте Ваши познати, които вечно отлагат нещо, очакват друго или мечтаят за трето. Често, това, което отлагаме не "зависи от нас". Приписваме го на чужди обещания, поети ангажименти, липсата на късмет, лошо стечение на обстоятелствата, младост или старост. Можем да добавим поне още десет често срещани причини за отлагането и нито една няма да бъде свързана с нас като личности. Затова и отлагаме, затова продължаваме да лъжем себе си, защото не носим отговорност пред някого друг. Дали обаче можем да продължаваме така и достатъчно честни ли сме със самите нас, за да признаем своя страх, мързел, неспособност да постигаме целите си? Всъщност, кое е най-лошото, което може да се случи, ако не отлагаме толкова често и толкова много? Едва ли можем да останем задълго без работа,  ако наистина ни е омръзнало на тази. Най-вероятно, Шефът няма да ни се разсърди, ако го подсетим да изпълни поетият ангажимент към нас, да спази обещанието си или ни осигури нужната подкрепа за която сме му напомнили няколко пъти. Допълнителните усилия, които ще ни се стоварят на главата, ако действаме, а не отлагаме, биха ни развили като професионалисти, а допълнителната работа би могла да бъде забелязана от някого в или извън компанията. Тези усилия ще бъдат онова нещо, което зависи от нас самите за нас самите... докато чакаме късмета да ни сполети. Какво друго лошо може да ни се случи, ако не отлагаме това или онова – някой ще ни се разсъди, ще ни обвинят в прекалена амбициозност, ще сме "черните овце", които никой не харесва, ще ни се карат, ще ни сочат с пръст или ще ни уволнят? Ако искаме да бъдем такива, каквито не сме били, вероятно трябва да правим неща, които не сме правили... досега.

Защо най-често отлагат собственици и управители?

Тези хора управялват малки или големи бизнеси, един или няколко и спазват хигиена в това какво поемат като ангажимент и към кого. Ключовото е – дали и доколко всеки по веригата има  интерес и какво ще му коства да го изпълни ли отложи. За мнозина "мъжкото поведение и дума" са водещи, ако ти си на същото ниво или малко под тях. Доста често делегират на някой друг да направи обещаното и очакват, че казаното е свършено. Дали и доколко обаче дават ясни и точни насоки или заповеди или понякога говорят с една дума, която има няколко значения? Дали проследяват докрай ангажимента на някой друг от тяхно име? Друг път, същите тези хора отлагат, заради липса на време – в буквален или преносен смисъл. Но дали е липса на време или е по-скоро приоритети? Пътуват, имат доста по-важни задачи или мнозина ги чакат единствено те да кажат и покажат. Понякога "топката е ниска", имиджът им на големи шефове ще пострада, ако обърнат внимание на нещо дребно, дори да са го обещали. Егото, статусът и титлата играят ключова роля тук. На тези позиции, хората вярват, че всичко им принадлежи, мнозина са им длъжни, затова ще чакат колкото е необходимо и те винаги са прави. Не напразно някои лансираха втръсналото клише, че шефът бил винаги прав, дори когато е седнал. Вероятно е така, освен ако е доказано, че не е човек и никога не греши. На тези позиции, хората не винаги взимат бързи решения и това води до по-дълго отлагане. Настроенията, интуицията и понякога хороскопът са водещи в посоката дали-или, кога и колко. Често се отлага освобождаването или наемането на един, за сметка на друг, с неохота се провеждат тежките разговори, свързани с конфликти между служители или търсенето на обяснения за непостигнати цели. Понякога на това му казват "политика", друг път стратегия или просто общ интерес, докато има такъв. Отлага се за последният момент различни одобрения, често, за да има допълнителен съспенс и се покаже колко ключова може да бъде ролята на него или нея.

На тази позиция може да се отложи почти всичко, а времето е разтегливо понятие, особено, когато човекът смята, че е ангажиран по 16-18 часа и цялата фирма зависи изцяло от него. Дали обаче, тези хора не трябва да са пример за своите мениджъри и служителите, които са наели да работят за тях? Не определят ли те правилата и не задават ли те посоката на фирмената култура такава, каквато я правят, а не каквато твърдят, че трябва да бъде? Какъв имидж си създават тези хора пред своите доставчици или партньори?

Да отлагаме, често е национална черта. Всяко нещо се прави или в последния момент или малко след него или просто остава на думи. Точността вече е изключение, а не норма. Отлагането показва и друго – липса на смелост и увереност, неспособност да разберем кое е важно, какво губим, когато отлагаме и какъв е дългосрочния негатив за нас от това. Често си мислим, че печелим време, когато отлагаме, но най-големите губещи сме самите ние, загубили това време. Има различни похвати, книги и автори, които имат своята истина за този нашумял феномен. Не цитирам нито едно от тях, за да минимизирам даването на готови решения, които изобилстват, но рядко работят за всички нас. 

Другият път, когато започнете да отлагате, разберете защо го правите – от страх, липса на интерес, неувереност или пропиляно време или това е Вашата интерпретация за приоритизиране. Ако не можете да се справите сами – повикайте неволята.