След HR INDUSTRY 2020 – накъде

9-тото издание на ежегодното изложение за всичко в сферата на подбора и мотивацията на човешкия капитал в България приключи. Компанията ни, последните 5 години фокусирана в предоставяне на услуги, свързани със здравето и мотивацията на работното място, базирани на йога и майндфулнес, участва всяка година и притежавам поглед относно посетителската аудитория на изложението като състав, численост, потребности и качество на последващо сътрудничество.

Всеки, който познава бизнеса отблизо (и отдавна), знае, че е непредвидим. Няма как да се прогнозира бъдещето много напред: най-сигурното е несигурността. И колкото повече отчитаме този феномен, толкова по-гъвкави са решенията ни и способността да се променяме.

Този път посетителите в Интерпред – Световен търговски център заложиха на семинарното участие. Организаторите бяха подготвили 4 зали, разнообразна като теми програма, обещаващи като брандове презентации.

Независимо от силното присъствие на водещи представители от различни области на HR индустрията, изложбената част не беше така посещавана, а разговорите по същество – в пъти по-малко от напр. една силна в нашите очи 2018 година. 

Могат да бъдат направени няколко извода:

Слуховете за очаквана стагнация в Европа, несигурността с казуса „Брекзит“, вътрешните за страната ни предизвикателства, свързани с различни политически и социални скандали, ще бъдат сериозно изпитание за нервите на мениджмънта ни – нерви, и бездруго често опънати до краен предел от срокове, претоварване и недостатъчно сън. За съжаление, резултатите от последното проучване на ангажираността на служителите в компаниите за страната ни бележат спад по отношение на предишните нива, както и на тези в други водещи икономики.

HR тенденциите, които очаквам да бъдат реалност през настоящата година в България, са следните (възможно е да има различия във формулировките – очертавам ги по-скоро генерализирано):

1. Устойчиво търсене на хора за всякакви позиции.

2. Периодичен преглед на възнагражденията.

3. Оценка на компетенции – с цел промотиране, както и с други (неопределени) цели.

4. Базисни мениджърски обучения, маскирани като лидерски умения.

5. Ситуационни (спорадични) HR активности като тип кризисен мениджмънт.

В тази прогноза (която, силно се надявам, да бъде погрешна) членовете на организациите ще бъдат принудени да търсят и да финансират персонални решения за справяне с динамиката в ежедневието и липсата на силна организационна подкрепа срещу умората, влошената концентрация и спорното качество на личен живот. Тук областите са в широки граници и тендециите ще бъдат определени от няколко фактора:

1. Големина на населеното място.

2. Платежоспособност на „потребителите“.

3. Интелектуално ниво и бекграунд на същите.

В момента компанията ни стартира реализирането на 3-месечна програма за здраве и мотивация на работното място, базирана на йога и майндфулнес, за екипите на наш клиент. Този факт автоматично опровергава написаното по-горе.

Силно се надявам, че бизнесът в страната ни ще продължава да проявява ЗДРАВ РАЗУМ – което, във всички времена, е присъщо само на ЗДРАВО ТЯЛО.