Търсим си работа за да не си намерим! Търсим си работници, но не искаме да си намерим!

До скоро смятах, че е вярно само първото, защото най-често се сблъсквах с него. В работата ми всекидневно срещам изключително ентусиазирани хора, които още по-изключително нахално ме преследват, за да им намеря работа. Настояването им свършва в момента, в който видят, че има реален шанс да започнат истинска работа. Тогава следва това:

- Ама аз имам запор, не може ли на ръка да ми плащате – Не може – Е, тогава не искам.

- Ама не може ли да работя само първа смяна, не може ли само нощна, не може ли само събота и неделя – Не може – Отказвам се.

- Ще ми осигурите ли транспорт от еди къде си – Не, но ще ви плащаме пътни – Отказвам се тогава.

- Може ли без договор, че съм на борсата – Не може – Ами оставам си на борсата.

И прочие, и прочие, спънки, които не позволяват на съвестните хора да си намерят работа. Разбира се, това са защитни механизми, включващи се при такъв тип Работари, които им позволяват да успокоят егото си и когато работодателят не удовлетвори една от абсурдните прищевки, да си кажат, че той е виновен. А дори да се стигне до удовлетворяване на всички, за които кандидатът се е сетил, на другия ден ще измисли нови, за да се стигне до гореописаното.

Това е за работниците! От известно време наблюдавам подобно поведение и при работодателите. От години гърмят как няма хора, как бизнесът ще фалира, щото няма хора, как те правят какво ли не (в повечето случаи правят какво ли не в ущърб на служителя) и няма и няма хора. Сега ще видим как се държат работодателите, дето нямат хора, когато се появят кандидати за работа при тях.

- На първо място самите работодатели много често не знаят какво точно искат, оттам тръгват и другите проблеми.

- Вие сте прекалено квалифициран за нас, търсим някой, който ние да си обучим.

- Този няма никакъв опит, няма, ние да го учим я.

- Тази е дебела, а онзи грозен (това също е по действителен случай).

- Тези са вече на възраст.

- Онези искат много пари.

- Другите пък искат малко, нещо не е наред.

- Назначаването на кандидата зависи от 35 човека във фирмата, от портиера, през търговския представител, минава през ИТ отдела и така до края на света. Или с една дума бюрокрация.

Това са малка част от защитните механизми на организациите, чрез които се отхвърлят куп кандидати, които никога вече няма да са кандидати в тази фирма.

Като обобщение мога да кажа, че процесът на не намиране и не започване на работа е винаги двустранен и много често виновни са и двете страни. Това е нещо, което никой от тях не би си признал, но е абсолютен факт.