Неконвенционален подход при набора на работна ръка

Неконвенционален подход при набора на работна ръка.

Наслушахме се на проблема с липсата на работна ръка в България. Различни организации, браншови камари или отделни компании ни обясняват, че качествените служители са малко, а няма нови, които да бъдат обучени. Тук ще вметна, че само в държавната администрация не се забелязва подобен кадрови недостиг. Защо ли?

Искам да споделя своя опит в търсенето на служители. Аз не чакам пред компютъра си по цял ден някой да изпрати CV-то си, за да се правя на важен, задавайки „сложни“ въпроси като: „Как се казвате?“, „Откъде сте?“, „На колко години сте?“, „Защо не знаете чужд език?“, „Как се виждате след 20 години?“ и други подобни дълбокомислия.

Не разчитам и на организирани трудови борси, нито чакам препоръки. Разбира се, че търся и през изброените канали, но не се доверявам основно на тях.

С времето осъзнах, че има много хора, които нямат достъп до интернет, нямат умения да си направят регистрация в онлайн платформите, да търсят работа и да кандидатстват там. Да, естествено, тези хора сякаш остават скрити от обществото и биват неглижирани от работодателите и специалистите по човешки ресурси. Те не са толкова желани като служители, тъй като често се намесват нашите предразсъдъци – понякога основателни, понякога не толкова.

Ще ви изброя няколко различни групи, към които съм се насочил и вече имам реален резултат.

На първо място са младите хора, излизащи от домовете за сираци или изоставени деца. Това са младежи, които са абсолютно неподготвени за реалния живот – без базови умения за комуникация при интервю за работа, с трудности в подготвянето на своето представяне, камо ли да се презентират пред работодател. Тези деца са свикнали да живеят и оцеляват с лъжа и спорадични подаяния, обикновено по празници. Това им дава усещането, че винаги някой, някъде ще им е длъжен и ще им дава по нещо, макар и малко.

Настъпва сериозен хаос, когато това измамно очакване се сблъска с реалния живот – когато те вече не са в защитена среда и трябва да изкарват прехраната си сами. Именно тогава сме нужни ние – и като специалисти по подбор на персонал, и като общество, което има нужда от работещи млади хора.

Да, трудно е да се стигне до тях, трудно е да се социализират и да започнат да дават своя принос на компанията, но, повярвайте ми, струва си. Лично съм помогнал на над десет от гореспоменатите младежи – някои се отказаха, но други продължават, работят и започват да изпълняват мечтите си: записват се на шофьорски курсове, купуват си коли, живеят в по-добри квартири. Тези млади хора стават пример и за останалите.

И отново ще подчертая, че за да се стигне дотук, сме нужни ние и нашата активност.

Следващата група са глухонемите хора. Това е едно доста голямо общество в България, което отново се сблъсква с предразсъдъците ни. Във всеки град има клубове за глухонеми, и всеки, който търси служители, може да отиде там и да разговаря с тях (има хора, които им помагат с жестомимичен превод), точно както направих аз. В началото са свити, недоверчиви, но когато усетят подкрепа, стават пълноценни служители.

Друга алтернатива са приютите за бездомни хора. Сега вероятно ще си кажете, че не съм наред, но отидете и вижте. Това, че някой е останал без дом по стечение на обстоятелствата, не означава, че не може да работи. Проверете.

С тази кратка статия искам да покажа, че има различни начини за намиране на човешки ресурс. Само от нас и нашата активност зависи дали ще ги открием или ще ги оставим да се оправят сами – но мисля, че тогава резултатът няма да ни хареса.