Решението на проблема с човешките ресурси в индустриалните зони на Пловдив

Затвърждаването на Пловдив и региона като индустриален център в страната продължава да привлича нови инвеститори. Съществуващите производства също се разрастват. Добрата инвестиционна среда обаче създава омагьосан кръг – новите инвестиции водят до изчерпване на кадрите, което пък е основният ресурс за повечето от компании. Така много нови потенциални инвеститори поставят навлизането си на нашия пазар под въпрос, а тези, които решават да инвестират, увеличават проблемите с кадрите в региона.

В тази ситуация все повече компании предприемат мерки за справяне с проблема, всяка с различен успех. И все по-често се говори за съвместни инициативи за привличане на кадри от по-отдалечени от Пловдив общини с висока безработица. Това е именно и една от стратегиите обсъждани от компаниите по време на кръглата маса на 18 октомври по инициатива на клъстер „Тракия икономическа зона”. В резултат на срещата, няколко от големите инвеститори, се обединиха и застанаха зад проект на JobTiger за привличане на кадри и насърчаване на трудовата мобилност през 2017 г.

Трудовата миграция исторически е била естествен процес и обичайно събитие. Хората винаги са мигрирали – от земеделски към промишлени райони, от места с висока към места с ниска безработица, от икономически изостанали държави към развити икономики. Международната миграция дори идва след изчерпване на възможностите на вътрешната миграция. По време на индустриалната революция, за периода от 1880 до 1914 г. 60 милиона европейци се преселват от селата в градовете. Вътрешната миграция става тенденция в много европейски държави и преместването в друг град или регион е абсолютно обичайно, защото и съседът е сторил същото миналата седмица.

САЩ също са отдавна известни с трудовата миграция. Някои от христоматийните примери са се случили именно там.

Съвременен пример е вътрешната миграция в Китайската народна република през последните години. В периода след 1979г., когато започват икономическите реформи до сега, над 277 милиона китайци са се преместили от селата към градските индустриални региони. До 2020, очакванията на правителството са, че нови 100  милиона души ще сменят местоживеенето си в посока към големите индустриални региони. „Вътрешното търсене е основният двигател на китайското развитие, а най-големият потенциал за разширяване на търсенето се крие в урбанизацията“, се казва в „Националния план за урбанизация за периода 2014-2020г”. Съгласно тази държавна стратегия, правителството ще стимулира и подпомогне миграция към градовете с целенасочени политики. Една от целите на плана, както се посочва в документа, е да отвори пазар за инвестиции в градската инфраструктура, обекти за обществено обслужване и жилищното строителство, което ще съдейства за устойчивото икономическо развитие.

Въпреки разликите, има прилики в индустриализацията в Европа през миналия век, развитието на трудовия пазар в САЩ и в Китай сега. Мащабите на проблема в Пловдив са много по-малки, но със сигурност могат да се почерпят идеи от техния опит. Преместването на работници от други региони или държави скоро ще стане единственият начин да се привличат нови инвестиции в индустриалните зони на Пловдив.

Недостигът на кадри в момента е проблем на общината и на вече работещите производства, и те търсят решение. Отказването на потенциални големи инвеститори, които избират дестинация измежду други страни в региона, заради липсата на кадри, вече би бил проблем на държавата и на обществото ни като цяло.