Уговаряне на смесен режим на работа при работа от разстояние

През изминалата година и половина много бизнеси се принудиха да променят обичайния си начин на работа. Това наложи и продължава да налага необходимостта да се търсят начини, по които работния процес може да продължи, без да се налага всички служители да работят от офиса или от града, в който е установена фирмата. Ето какво е добре да съобразите при уговаряне на работа от разстояние.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) трудовият договор съдържа данни за страните и определя мястото на работа. За място на работата се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор, доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата (чл. 66, ал. 3 от КТ). 

Работата от разстояние е форма за организиране на работа, изнесена извън помещения на работодателя, извършвана по трудово правоотношение чрез използването на информационни технологии, която преди изнасянето ѝ е била или би могла да бъде извършвана в помещенията на работодателя (чл. 107з, ал. 1 от КТ). С индивидуалния или с колективен трудов договор могат да се уговорят смесени режими на работа, както и условията и редът за тяхното прилагане (чл. 107з, ал. 6, т. 1 от КТ). Поради това няма пречка в трудовия договор (допълнителното споразумение) да се определят два адреса, от които работникът или служителят осъществява работата. Единият адрес може да е неговия дом или друго помещение, от където ще извършва работата от разстояние, а другият адрес да е офисът на работодателя.

 В самия трудов договор (допълнително споразумение) трябва да се определят условията и редът за извършването на този смесен режим на работа. Практически това означава да се състави „график“ на работата, т.е. кои дни ще се извършва работата от разстояние и кои дни в помещенията на работодателя. Възможно е да се определят и други условия и ред, например изрично предварително уведомление за задължението работника или служителя да се яви в помещението на работодателя и срокът за получаването на подобно уведомление. Трябва да се има предвид, че условията и редът следва да са договорени по взаимно съгласие на страните и да са част от трудовия договор (или анекс към него), като този документ следва да е част от съхраняваното на хартия или електронно трудово досие на работника или служителя. 

Страните по трудовото правоотношение имат интерес да уговорят ясно и конкретно смесения режим на работа. По този начин работникът или служителят ще е запознат с работния си режим и ще може да организира по подходящ начин своето време. Работодателят също така е заинтересован да е определено по безспорен начин мястото, от което ще се извършва работата, защото така може да упражнява ръководството и контрола върху работника или служителя съобразно предвидените в законодателството средства. Така е възможно и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, отговорността за което е на работодателя. Изричното определяне на мястото, от което ще се извършва работата, е гаранция, че работодателят няма да претърпи неблагоприятни последици, произтичащи от изисквания на данъчното и осигурителното законодателство, когато например работникът или служителят едностранно прецени да полага труд от територията на друга държава или претърпи инцидент, който не е свързан с работата. 

Когато страните по трудовото правоотношение са се уговорили лицето да изпълнява трудовите си задължения в повече от едно населено място, поради което не е възможно да се определи код по ЕКАТТЕ, следва в уведомлението до НАП за регистрация на трудовия договор или за неговото изменение, да се попълва код "00000". В този случай няма да е  необходимо да се подава отделно уведомление при промяна на работното място, която е предварително уговорена между страните по трудовото правоотношение.

Важна забележка! 

Настоящото изложение не съставлява правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на автора. 

Винаги търсете правна помощ и съдействие по конкретни въпроси от своята дейност.