Абе, тия на мен ли ще ми кажат!?

Да спазваш законите в България е по-скоро добра практика и препоръка, не е задължително.  

С такава нагласа сме  отгледани и израсли, а креативните решения да ги заобиколим будят възхищение. Примери за това има от най-високо до най-ниското социално ниво в апатичното ни общество. Изразите „за кокошка няма прошка…“ и „кучето си лае, керванът си върви“ често са финалните мисли във всяка една ситуация, с която за миг ни се струва, че нещо  е несправедливо. Опитите за някакви рестрикции около корона-та го доказаха отново. Измислиха се всякакви схеми, начини и походи да бъдат заобилени забраните. Финтираха се полицаи, лъгаха се работодатели, игнорираха се лекари. Намираха се решения и се мислеха нови такива за това как да се правим, че всичко е както преди, животът продължава и това е поредната глуспост, на която да се надсмеем във Facebook. Трудно можем да наложим дисциплина в едно недисциплинирано общество, когато второто е норма за нормалност. 

Всеки един от нас, по свой начин е закърмен с тарикатлък. Средата ни е такава и винаги е било въпрос на време или обстоятелства да го покажем. Шмекеруваме, докато ни хванат да преписваме в училище или ползваме фалшив болничен. Хванат ли ни – отричаме и се кълнем, че не е истина. Всяка рамка в България подлежи на интерпретации с цел заобикаляне, добавя се „зависи“, „но“, „или“, „ако“, „само че“… Минаването „между капките“ е по-скоро национален спорт, а защо не и професия, а който не успее, е класифициран като човек без късмет или направо – си е чист балък. Да си хитрец в България е кариерна пътека, поколенчески надграждана с  постоянство, много опити и различни примери. Едни от белезите на родния тарикат са -  много говори, но прави малко, познава останалите в стаята и смята, че е ценен за всички и извън нея. Винаги знае от кой да иска помощ или с кого да е приятел. Говори против всички, но твърди, че обича всички. Има всякакви извинения и вярва, че светът – това е той... или тя. Тези хора са такива, не защото са фенове на марципан „Кума Лиса“, а защото виреят за сметка на други, тяхното нахалство надскача нечие смирение, техният вик заглъхва притихналото говорене. 

Това се показва, това се натрива в носа ни, това и ще интерпретирам по-долу.

„Абе, тия на мен ли ще ми кажат?“ би могло да изначава доста. С това се показва първична увереност, откровенно несъгласие, привидна смелост, готовност за вербална „битка“ между един и няколко, вид собствено мнение без особени аргуементи, отказ да си част от системата, неподчинение, протест... по твоя си начин. Как обаче този израз се изпълни със съдържание през последните дни, а и по принцип за нашия сънародник?

Искренно учудване и гласно признаване, че никой няма право да го учи, да му дава акъл или да го поучава. „Абе, тия на мен ли ще ми кажат да бъда под карантина?“. Каква ти карантина в мирно време – той нито е болен, нито опасен, нито са го питали дали иска. Каква е тая демокрация или било дискриминация? Сам си мери температурата, сам си предписва лекарствата, сам ги купува без рецепта и сам си ги пие. Някой бил казал… да, но при него това не вАжи – той ги чувства нещата. Понякога бърка наднорменото си тегло с мускулна маса, а шкембето - със символ на благополучие... Карантина? Че и 14 дни, да не са луди някакви си хора с помпозни професии и военни звания и дрехи. Навън се затопля времето, парковете са идеално поопразнени, а той да си виси у тях... Нали казаха, че било обикновен грип, сега друга песен рецитират – айде да се разберат вече… щабове, съвети, тръстове.  Щом е грип, защо да е карантина, бе. Кои са тия и на него ли ще му кажат какво да прави или не прави – дядо му е починал на 102 г., пушел по две кутии на ден, пиел ракия 55 градуса и закусвал с чесън и сланина. Той се бил метнал на него, даже са го кръстили на дядката.

Той не спазва закони и забрани, но иска другите да го правят. Обратното било несправедливо. Има мнение кои са погубили България, колко са взели на тръгване и дори от къде минали за по-пряко. Въобще, за него законите са някакви сухи писаници, които винаги се избягват в съда, особено, ако си платиш повечко на някой печен адвокат или съдия. Ще паднат и наказанията от евентаулното неспазване на карантината. Защото нашенецът твърди на всеослушание, че познава „хора“. Всякакви такива. На високи постове, в екзотични държави, с поръчкови коли, много пари и винаги се вълнува, ако тези някои са прецакали държавата. Одобрява такива постъпки - щом могат, да го правят. В България разликата между глупост и смелост е тънка и често се припокрива, когато едното е възприето за съвременна добродетел.  Законите за нашенеца са някакви насоки, а той не ги спазва, защото и Шефът му не го прави, комшията също, тоя в парламента, дядо му – абе, всички. Законите били за бедните, защото нямали пари да си платят. Твърди, че не бил такъв, такъв станал. Обстоятелствата го принудили да подминава правилата, Костов и Виденов (КоВиД), реформите в образователната и здравната система, валутният борд, ЕС и спекулата с турските домати... Отвратил се от фалшиви хора и предатели. Разполага с хиляди причини да защити свободата си, но с нито една за отговорностите, които има.

Нашенецът не вярва в пандемии и епидемии, не вярва на лекари, нито на доктори – той е безсмъртен. Винаги си пожелава да бъде здрав, докато допушва поредната контрабандна цигара без произход. Нито болест го мори, нито автомобилни катастрофи, нито липса на движение и тежки мазни маси. Уповава се на Господа, но не спазва повелите му. Той може да превъзмогне всичко – болест, сиромашия, нито глад го плаши. Но... вечно все нещо го боли, въздиша колко бедно живеем в сравнение с „белите държави“ и все е гладен и нещо мляска. Колко грипа е изкарал на крак, седнал и легнал, толкова врабчета не са виждали в Китай. Той псува, кълне и бие лекарите, но вече им вярва, понякога им ръкопляска и твърди, че надеждата му е изцяло в тях, тъй като били на „първа линия“. Вече им вЕрва. Нашенецът не признава тяхната експертиза днес, но утре вече ги боготвори. Твърди, че знае повече от тях, защото в един женски форум четял статии, мнения и веднъж прегледал една детска енциклопедия по анатомия. Вижда проблемите, но не вижда решенията, вижда лошото, не вижда хубавото, вижда на комшията колата, но не го пита колко работи. 

Той има винаги право. Право на избор и право да говори глупости. Наличието на Facebook ускори този процес в пъти и даде трибуна на всякакви анимационни герои и тяхното почти анонимно он-лайн поведение. Нашенецът не обича забраните и винаги прави напук на това, което го молят да стори. Ако му кажеш „не излизай навън, защото е пандемия“ – ще намери начин да не се прибере цял ден. Ако му кажеш излез и протестирай или се разходи в планината - стои си вкъщи, защото го мързи. Свободата е най-изконната му ценност и често я бърка със слободия. Отговорностите му убягват обаче. Винаги твърди, че нещото не е негова работа, дори когато се касае за здравето му – има лекари за това. Трудно признава своите грешки, защото това го прави слаб, загубеняк или балък. Не пита, защото твърди, че знае почти всичко, а което не знае, ще го намери във Фейсбук. Щом го има там, значи е станало, щом там е написано, значи е истина. Да тръгне някой да го учи, поучава или съветва, независимо какви титли е имал – изключено. Алооооууу? Или същият е връзкар, или той има информация, че си е купил дипломата, позицията, работното място и няма право да му казва дали да излиза, дали да влиза и от къде произлиза. 

Ако вкараш ред в опашката на Нашенеца, на която подскача от крак на крак, ще нарушиш правата му да се бута и прережда. Помните ли магазините в първите дни на извънредното положение? Закърмен е да бъде на опашка той и да чака, да чака и роптае, да чака и проклина всички за всичко. Той има права, понякога и задължения – към населеното място, в което живее, към своя работодател, към своите съседи. Да, понякога се крие за таксата за входа.  Но той не е за парите, въпросът е принципен. Само загубеняците се редят в правилната лента, чинно чакат на светофара или пускат мигач. Тези никога няма да успеят в живота и все ще са на опашката на успелите. Редът не е нещо ново, но ново е, ако го спазваме. 

Той не вярва на специалистите, особено, ако има някаква обща култура по темата. Зе него, те са поредните загубеняци, които му дават акъл. Мнението му за експертите, особено във време на пандемия са за някакви зубъри с цайси, които са чели малко повече, но нищо не разбират от живия живот и цялата теория, която рецитират. Него животът го е научил кое е правилно, кое не. Кой какво му е дал на него, бе, че да му отнема правото да изпие една ракия с другари в кварталната кръчма при това хубаво време? На кой и за какво да вярва, когато едните му казват едно, другите друго, а по телевизoра трето? Той си знае най-добре и най-мрази някой да му дава акъл. Той не ще акъл, пари му дайте, пък тогава да видите „как сърце юнашко не трае“. 

Характерно за нашенеца е, че има мнение за всичко и всеки – от колегата, който пуши през 20 минути и адски го дразни, та до г-н Бойко Борисов и неговите мисли. Еднакво ги мрази, еднакво им се възхищава, че не им пука. Нашенецът разбира от политика, спорт, образование, деца, животни, култура, поезия, жени/мъже, история, пари, коли, бизнес, социални мрежи, десетките видове маркетинг, инвестиции, борси, спекула, от САЩ или Русия, кулинария, ресторанти, времето, климат, география, правописните и пунктоационните грешки на другите. Разбира и от всякакви поръчки – мокри, държавни, секс, електронни, корупционни, международни, платени и безплатни. Има ли пари той или тя – има всичко. Нагласата му е друга, пулсът му се изменя, лицето му става по-младежко, изопнатите му нерви се отпускат, езикът му става по-мек. Обича да ги харчи тия пусти пари, но да не са негови. За него думата „корупция“ е там, където той не участва, а думата авторитет е свързана със съпротиви. Има ли схема, ще се намери и начин да заобиколим, нарушим и неспазим. 

Нашенецът обича да чете, но рядко дочита. Има собствено мнение, но винаги го изразява с цитати или мисли на хора, които е чувал само по имена. Разполага с карта за спорт, но го мързи да спортува. Има много хобита, но не се досеща кои са. Обича животните, но освен месо друго не яде. Гледа филми, но всички били тъпи. Рядко ходи на театър, защото все няма билети или отдавна не е идвала театрална трупа там, където живее. Не гледа церемонии и не вярва в награди, защото всичко било наредено. Интересува се от политика, но мрази всички, защото според оня, който е написал Бай Ганьо, всички били маскари. Иска да му благодарят, но той не благодари. Според него, образованието е инвестиция, но предпочита да е безплатно. Иска стандарт на живот като в Западна Европа, но предпочита да работи 3-4 дни в седмицата и когато му писне си „взима/пуска“ болничен. Не слуша чалга... само след 24:00, на сватба или събота и неделя. Твърди, че няма пари и все е беден, а телефонът му често е по-скъп от колата, която кара. Иска истински партньор в живота и цени само истинските неща, а има фалшиви мигли, гърди, коса, устни, нокти, зъби или харесва такива. Изкарва понякога по 2-4хил. лв. месечно, а при неходене на работа 10 дни твърди, че става социално слаб и изнемогва. Твърди, че е силен духом, а ролята на жертва е писана за него. Никога няма точно пари, но винаги очаква друг да плати сметката. Мрази Държавата, но изисксва нейната помощ и подкрепа. 

Но... той може да бъде и друг. Обстоятелствата го променят, средата и временните проблясъци като хубав време, добър пример или виждането на „свят“. Нашенецът помага, дарява, може да бъде пример в своята отдаденост с доста неща. Склонен е да работи до умора, когато изгражда нещо свое или е застрашен живота на близките му. Ученолюбив и възприемчив е, когато е в такава среда. Възможно е да бъде отдаден и ангажиран към своя работодател или своя екип, ако те демонстрират същото. Неговата любов към живота е пословична, без да може да я дефинира ясно, и макар да е възможно да иска да нарани човек, не посяга на  животно. Склонен е да се вслушва там, където са успели да го убедят, когато го е било страх и изпитвал слабост. Състрадателен и готов е да даде половината от своето на непознат, когато има очаквания да не е единствен. Готов е да бъде доброволец, дори с риск за здравето си, защото има голямо сърце и обича хората. Понякога мисли за другите повече, по-малко за себе си. Любопитен и изграждащ е. Често инатливо не вярва или е по детски наивен. Обича родината си, но мрази държавата. Мрази и тези, които мразят неговата държава, сякаш това е негов монопол. Готов е и може да оцелява, дори на инат, защото са му казали, че не може, защото е слаб и некачествен човек, който живее в една пробита издънка, наречена България. Тогава да го видите само... Абе, тия на мен ли ще ми кажат. 

Той, Уважаеми е нашият скъп сънародник. Съгражданин, съселянин, колега, комшия, роднина или съученик. Този до нас, около нас. Този някъде на плитко или дълбоко в душите ни. Останал насила вкъщи и проклинащ всички във Фейсбук, до този, които е уж карантина и е отскочил до ресторанта за второто малко. Лицемерът, нихилистът, черногледият критик, който бълва банални клишета и не носи отговорност за тях. Без значение от пол, години или къде живее. Без значение какво и къде е учил, колко изкарва и какво работи. Без значение как си харчи парите, къде и каква кола кара. Всичко това, което чуваме за него на дневна база, изплува като непоискана, но стара за нас информация, която не отхвърля написаното дотук, а го потвърждава. Трудно някой би го научил на дисциплина, правила или ред Нашенеца. Трудно би допуснал той, че има по-умни, знаещи и можещи от него. Не, че не може – не иска, защото му липсват примерите, които самият той отказва да създаде или отдавна не вярва в тях. Не напразно, най-големият страх на българина е да не настине и да не се мине. Дали от духовна и материална беднотия, дали от национален или локален комплекс, но фактите как се вписва към тази пандемия от 13-ти март са налице. И тук не става въпрос дали същият е симпатичен, богат, учен или известен – става въпрос дали пази себе си и близките, какъв пример дава на околните и какво говорят за него, когато не е в стаята.